Краят на „Те/Те“ създава неподходящо сравнение, което подкопава посланието му
- Категория: Характеристики на филма
Най-ужасяващата част от този wannabe хорър слешър е краят, който жестоко хвърля своите странни субекти под автобуса, за да се защитават.
Twin Peaks сезон 3 епизод 1
Бележка на редактора: Следното съдържа спойлери за Те/Те. Новоиздаденият Те/Те , в момента се предава на Peacock , имаше много интриги около него за неговата предпоставка и това, което в крайна сметка ще трябва да каже за вградената омраза на обществото към онези, които смята за „други“. С участието на актьорски състав на LGBTQIA+ които играят млади герои, които са изпратени във все по-ужасяващ лагер за преобразуване, филмът скоро представя, че има и маскиран убиец, който броди из гората и извежда съветници. Самоличността на този човек не се разкрива до самия край, но все още е ясно, че истинските мишени не са децата, които са изпратени тук. Вместо това наистина се преследват тези, които са ги малтретирали. Този убиец се чувства като агент на справедливостта, който изправя греховете на света, класическа основа на ужаса, която намира катарзис в своето измислено отмъщение.
Разбира се, разкрива се, че тази цифра всъщност е Анна Хлумски е Анджи Фелпс. Преди това е посещавала лагера, от който е била малтретирана Кевин Бейкън е заплашителен Оуен Уислър. Анджи се преструваше, че работи под него като вече мъртвата Моли, докато всъщност се внедряваше в омразната група. Беше планирала да ги изложи, така че никое дете да не бъде изпратено отново там, за да бъде наранено, както тя. Когато разкрива намеренията си на Уислър, Тео Жермен Джордан слуша разговора. Точно когато нещата се обръщат, Джордан е този, който спира Уислър с оръжие да задуши Анджи до смърт. Впоследствие Анджи убива Уислър, като го набива на главата на носорог, окачен на стената, и след това прерязва гърлото му. Изглежда, че краят тогава може да бъде дързък в решението на Джордан и Анджи да се присъединят в знак на солидарност, за да премълчат какво се е случило там. Вместо това, в момент, който се чувства едновременно ужасно нехарактерен и тематично страхлив, Джордан решава да предаде Моли на полицията. Това е очевидно „простият“ финал, който ни оставя.
Монологът, който Джордан дава, за да обясни това, завършва само със създаването на фалшиво двусмислие между потисник и потиснат, сякаш защитата на онези, които са малтретирани от съветниците, е по някакъв начин същата като тези, които извършват злоупотребата. Те казват, че „никой никога повече няма да ни каже кои сме“ и конкретно говорят директно с Моли, за да кажат „нито той, нито ти, никой“. Изигран така, сякаш е предназначен да даде сила на Джордан, това е най-обезправящият и погрешно преценен момент от филм тази година. Объркващо е, тъй като Моли никога не казваше на Джордан каква да бъде и просто ги умоляваше да не я предават на полицията и е трагично, че филмът изглежда го позиционира като героичен момент. В една история, която като цяло беше лека за плаши, това е най-непреднамерено ужасяващата точка поради това колко нетактична е. Дали филмът схваща напълно последиците от това, което казва с тази сцена, се влошава още повече от това колко банална е тя. Докато музиката се усилва, виждаме Джордан да излиза от кабината и ченгетата се втурват. На сутринта виждаме как Моли е отведена с белезници и откарана с полицейска кола, докато Джордан наблюдава. Това е предполагаемият щастлив край, при който жертва на огромна травма, която е била оставена без възможности и е трябвало да вземе нещата в свои ръце, сега е наказана от същата система, която я е провалила. Филмът се опитва да представи това като сантиментално, оставяйки отвратително усещане в дъното на стомаха ви.
Това не само е просто лошо писане в това как пада напълно безсмислено, но и подкопава всяко по-смислено изявление, към което жестикулираше, вместо това слабо да направи половинчат аргумент, че има лоши хора и от двете страни. Филмът вече не беше много добър, въпреки че този край го превръща в пълна катастрофа, която е една от най-лошите в последните спомени. Въпреки че филмът е за ужасите на един мъчителен лагер за преобразуване, той все пак гарантира, че е ясно, че всякакъв вид радикален отговор на това е забранен. Това е кинематографичният еквивалент на покровителствено размахване на пръст, обидно намекващо, че да се защитаваш е някак същото като действията на тези, които те унищожават. Отвратителният заключителен извод е, че трябва да играете добре, ако искате да се отнасят с вас с уважение, а ако не го направите, редът трябва да бъде възстановен, като ви пратят в затвора. Това е обиден финал, който не е просто невеж, но завършва с възпроизвеждане на самите социални структури, които уж е възнамерявал да прониже. Всичко това в крайна сметка се оказа болезнено скучно и банално, играейки като насмешлива лекция за почтеността, вместо да бъде заковаващ край на това, което беше обявено за филм на ужасите. В него няма нищо дори близко до вълнуващо или подривно. Единственото нещо, което е страшно, е колко самовглъбено е всичко това.
В интервюта, говорещи за филма, много от замесените изглежда са възнамерявали да кажат нещо по-революционно за приобщаването и омразата. Може би има някои много бледи проблясъци за това в началото, въпреки че тези намерения са напълно изгубени в начина, по който всичко се увива. Дори да беше брилянтен и остър до тези последни моменти, пак щеше да се разпадне. Всичко в крайна сметка се разиграва като жалка главна точка към вече зле изградена шега, лишена от каквито и да е зъби или каквото и да било за казване, освен препотвърждаване на статуквото.
Въпреки че очакванията не бяха много високи за филма, този край беше гвоздеят в ковчега, който гарантира, че ще падне дори под най-ниските решетки. Краят му успява само да направи мечешка услуга на героите и публиката, тъй като успява да се почувства, че говори снизходително и на двамата. Единствената сребърна подплата е как е имало някои всъщност остър писане за многобройните проблеми на историята, които човек се надява да вземе присърце. За съжаление, краят на филма показва колко неточно е това предполагаемо социално осъзнато произведение. То насочва най-критичния си поглед към наранените от структурите и системите на омразата. Това гарантира, че последното усещане, с което оставаме, е необяснимо негодувание към онези, които просто се опитват да оцелеят.